Виновна съм

На Р.

Виновна съм. (Дори така започва всеки път
стиха ми, адресиран до сърцето ти...)
Очаквам да застреляш моята вина поне веднъж
от упор. Точно. Гневно. И свирепо...

А ти си толкова не мен. Не се гневиш дори нарочно.
Сега е късно да те моля. Да простиш...
Виновна съм. Сама ще се застрелям много точно.
Преди да ме обикнеш. И да ме спасиш.