Все съм малка пред голямата любов. А пък малкият е той.Почти със две години.
Порасна във мига, когато бе готов
света му като пясъчен замък...да срина!
Трябваше като тайна да го нося в сърцето си
Трябваше да го срещна и да отмина.
Но аз се спрях пред него и видях -
била съм само точка до момчето,
което ме обича сто години.
0 коментара:
Публикуване на коментар