Благодаря ти, за което ...

Да ти напиша стих? Отровен и измъчен...
С душата си - художник на сълзите.
Аз знам защо. Ще мине пак на кучето.
И болката. И тишината ми. И дните.

За да се мятам във стиха си. Озлобена.
Че ме ограби като стара църква.
И ме остави да презирам себе си.
И с всеки изгрев да помръквам.

Насилих се, да ти напиша стих. Измъчен.
Сега доволен ли си? Пий си кафето!
Аз цял живот ще страдам ... зарад кучето....
И зарад теб. Благодаря ти, за което....