Сега си нямам нищичко и никого. Дори причини нямам да заплача. Ще хлопна някоя врата. Неистинска. И после ще потъна в здрача. Ще изтерзая... там... каквото ми е писано... Преди да срещна истинска любов отново. Сега си нямам нищичко и никого. Но времето лекува. Сбогом.
0 коментара:
Публикуване на коментар