Има и една любов ...

Има и една любов
за която никой не говори!
Тя е свята като богослов
Ала сбъдната да е... не може.
Тя посича глави!
С лекотата на летния бриз.
И минава през душите като валяк.
Гази безпощадно и не се гаси
като пожар под хиляди огнища пален.
И е страшна.
И е стръмна.
И завършва преди да започне.
Да, има такава любов.
Уцелила. Паднала. Точно.

Искам някой

Искам някой и мен да посрещне,
даже да няма врата...
Някъде, някога в ничие време,
да ме чака с цялото търпение...
на света...
Искам някой и  мен да целува...
сякаш е жаден за пролетен дъжд,
сякаш друга не е целувал
и аз съм едничка
за този мъж.
Искам някой и мен да приспи,
в нежна и силна прегръдка.
Докато пеят навън,
неуморни щурци,
да ме гледа в съня ми,
до сетното утро.
Искам някой и мен да държи
за ръка,
сякаш без мен е изгубен.
Сякаш пътя му няма черта
и следва своето влюбване.
Искам някой и мен да обича,
сякаш целия свят има
в очите ми.
Искам някой...

Такава съм

Готова съм да се призная за виновна.
Виновна съм, защото съм безгрешна.
Защото изгорях и изпълзях от огъня,
със който ти в живота си ме срещна....

И като гарван не човърках във очите ти
и като демон не обсебих, за да имам...
Да съществувам никоя и нищичко
по крайчеца на тъмното ти минало....

Не те намразих никога.За да открия
причина простичко да стана като тебе.
Сто хиляди възможности да те убия
пропуснах , за да бъда себе си.

Горчива тайна

Не ми е до това сега, да мога да подпра със устни
устата ти, пресъхнали от жажда да ме имат.
Да правя с теб любов, да правя с теб изкуството
да лъжем себе си ... и своите любими....

Защото знам, че има после когато и което,
да сложим картите на масата, ще пожелае...
А нямам скрити козове. В душата и сърцето си
единствено копнеех да ме искаш и мечтаеш...

Както тебе аз. От цвете се превърнах в рана.
Не искам теб сега във друга рана да превръщам.
Не ми е до това...Единствено задето ще остана...
горчивата ти тайна... те прегръщам.

Тежи като доверие

Сега ще извали дъждът сълзите ти,
ще се разреже после и небето...
Следата от удавяне в очите ти
ще ме извади цялата от равновесие

и няма да допусна даже времето
да ме смали във мокрите ти мисли...
Дъжда тежи като едно доверие
и точно толкова ме обезсмисля...

Позволявам ти да ме обичаш

На тебе все ти беше...
забранено...
да ме мечтаеш, сгушил в другиго
мечтите си...
Да ме обичаш...
аз докато влюбвам себе си
във другиго, във някого,
във никого....
Да ме очакваш като сън
събудил най-безсъните ти нощи....
Целунал вятъра,
за да погали чуждите ми устни.
Да сбъдна тихичко
свободното ти дишане....
И сили да намериш,
да ме чувстваш....
Сега ти позволявам всичко.
Всичкото.
Когато си възможен
да ме сричаш.
Сега ти позволявам
просто
най-сложното за теб -
да ме обичаш.

Малка точка

Все съм малка пред голямата любов.
А пък малкият е той.Почти със две години.
Порасна във мига, когато бе готов
света му като пясъчен замък...да срина!

Трябваше като тайна да го нося в сърцето си
Трябваше да го срещна и да  отмина.
Но аз се спрях пред него и видях -
била съм само точка до момчето,
което ме обича сто години.

Последен стих

Не ми е тъжно вече...и не ми се плаче.
Знаеш ли,човекът,който си застрелял във сърцето,
в един момент ще спре да е палячо
и твоята омраза във очите му ще светне.

Ще те настигне в най-щастливия ти ден
и ще плати за добрината ти,да го убиеш.
Дори сега,когато си съвсем далеч от мен
не можеш да избягаш.Не можеш да се скриеш.

Усещаш ли във вените ти как пълзи отрова
и как те стяга нещо остро във гърдите.
Не ми е тъжно вече... защото съм готова...
Последният си стих да ти напиша.

Ще пиеш ли с мен

Здравей Любов прекършена като крило
на птица
И тебе ли те бесиха и клаха?!
И тебе ли те обвиниха в нищо?!
Във преданост и безусловно чакане!

Защото нищичко на този свят не заслужава
сълзите ти
и никой вече няма да те нарани отново.
Онзи горе си събира лихвите.
Ще пиеш ли със мен... отрова?!

Сбогом

Сега си нямам нищичко и никого.
Дори причини нямам да заплача.
Ще хлопна някоя врата. Неистинска.
И после ще потъна в здрача.

Ще изтерзая... там... каквото ми е писано...
Преди да срещна истинска любов отново.
Сега си нямам нищичко и никого.
Но времето лекува. Сбогом.

Мръсно

Не ме боли.Кръвта. Избитият ми зъб.
Забодено стъкло в ръката.Шитите ми рани.
Не ме боли.Обидата.Че ме посочи с пръст.
Че си изпуснах нервите.И влака.И останах.

Не ме боли.Затворената шепа.На юмрук.
Изпраното пране.И мръсните ти мисли.
Не ме боли.Боли ме винаги за онзи друг.
За който трябваше да се опазя ... чиста.

Виновна съм

На Р.

Виновна съм. (Дори така започва всеки път
стиха ми, адресиран до сърцето ти...)
Очаквам да застреляш моята вина поне веднъж
от упор. Точно. Гневно. И свирепо...

А ти си толкова не мен. Не се гневиш дори нарочно.
Сега е късно да те моля. Да простиш...
Виновна съм. Сама ще се застрелям много точно.
Преди да ме обикнеш. И да ме спасиш.

"Нещото" което няма да ми мине

Дали да разделя живота си на две
и да претегля тези тежки половини....
Когато трябва твърдо нещо да реша....
За "нещото",което няма да ми мине....

Разбирам колко пъти съм грешала
по бръчките край уморените клепачи....
По тежестта на всяка клетва,дето съм си дала,
и по причините ... да не заплача.

И, хей, ако се чувстваш ти безгрешен,
хвърли по мене камък... И обида.
Но аз съм длъжна някак да посрещна...
и "нещото", което няма да ми мине..

Благодаря ти, за което ...

Да ти напиша стих? Отровен и измъчен...
С душата си - художник на сълзите.
Аз знам защо. Ще мине пак на кучето.
И болката. И тишината ми. И дните.

За да се мятам във стиха си. Озлобена.
Че ме ограби като стара църква.
И ме остави да презирам себе си.
И с всеки изгрев да помръквам.

Насилих се, да ти напиша стих. Измъчен.
Сега доволен ли си? Пий си кафето!
Аз цял живот ще страдам ... зарад кучето....
И зарад теб. Благодаря ти, за което....

Вече те няма

Тя разбива сърца. Защото умее.
Има телефона ти. Адреса. Мислите.
На две пресечки от сърцето ти. Живее.
И съществува. И е измислена.

Тя е цялата шепот.Във своята рима.
И в нейния стих - цял живот си живял.
Тя е проспала - стоте си години.
И вече те няма. Стиха й е бял.

За да напиша приказка

Добре дошъл на осмия етаж.Звездите.
Да споделиш последният ми опит. За летене.
Добре дошъл.За да напиша приказка....
преди да се разминем някъде... Във времето.

Добре дошъл във стария ми свят.Самоубита.
За да запълниш нощите ми. До небето.
Добре дошъл. Да станеш белият ми рицар.
За да прегърна Бог. И да скъся ръцете си...

Ще кажа :Махай се!

Дали ако ти кажа да се махаш,
ще се досетиш колко искам да останеш.
Живота ми увисва като капка
за да изплача всичкото си страдане.....

Дали ще ме обичаш от далече
ще стиснеш ли душата ми, за да не диша.
Аз няма да ти кажа нищо вече...
За тебе само и единствено ..... ще пиша.

Дори да ме боли

Боли ме нещичко от ляво. Май сърцето.
Или празното. Копнежа. Нищото.
Може би от хапчето за сън.И питието.
Може би от чакане. Неслучване.Обичане.

Все едно.И тази болка е от теб.Като и другите.
Един живот без теб. И с теб. Прекрасен.
Докоснах те.Запомних те. И те загубих.
За мен си само щастие. И щастие.И щастие.

Прегърнах някого (наместо друг)

Аз имам хиляди слънца ( в очите си)
и никое, което да го стопли. Него.
Нарочно си повтарям, че е истина.
Случайни са ми всички белези.

Прегърнах някого (наместо друг)
Шаманът ми заши очите.
И съществувам някак си напук
на саморазрушителното си обичане.

"Съжалявам" - каза ....

Целувам те.( Дори със мъртвите си устни)
Ти недей да съжаляваш вече.(Няма нужда)
Твоите несъщи, други, уж ... ненужни чувства
дето все не са за мен... Раздай на чуждите.

Аз пак ще те целуна.(Мога и да спя по сто години)
И невярваща във чудесата ще се случа.
Ти недей да съжаляваш вече. То ми мина.
Болката, яда, гнева.... (Като на куче...)

Една снежинка

Разпадам се под нежните ти пръсти...
Една снежинка гали с падането си
душата...
(По принцип зимата не чувствам
нищо...
По принцип зимата ...
не се върти земята ми.)
Но твоята усмивка разтопява
тишината на висулките
и кап... по капка разпилява
моето почти нечувстване.

Докосвам устните ти (нецелувка)
и моят дъх си ти.
Полу съм жива.
Една снежинка ...
няма как да грабна ...
и да пусна...
и да имам....

За да спра да дишам

Ухапа ме (акулски) тишината ти.
Не ми говориш. За да спра да дишам.
Изплаках се като септември (върху шапка)
И литвам през балкона като птица.

Но всъщност само си седя и чакам тихо
да кажеш, че е късно, че е рано, че не бива...
Не ми говориш. За да спра да дишам.
Кажи ми нещичко. Аз спирам... спирам.

"Не искам непокорни нощи"

"Не искам
блудните ми нощи
да тръгнат подир твоите...
и да се съмне.
Завързах ги.
Заключих ги.
Залостих"
Юлия Стойчева

Аз искам блудните си нощи.
И две запалени свещи да са
очите ми.
Във твоите разстреляни зеници.
Не виждаш ли какво ми причиняваш...
още...
след своите петнайсет века.
Мъртва птица.
Аз вече не презирам
самотата си.
Прилича ми.
Напомня ми.
На някого.

Аз пускам непокорните си нощи.
Необуздани
да изстичат цял живот..
коне.
И двете ми ръце са само пошлост...
Обичала съм.
Вече не.

Луда съм по теб

Луда съм по теб.
И по ръцете ти.
Сънувам ги. Очаквам. И не спя.
И всичко слива дните ми
във тази лудост.
Кафетата се гонят като влакове.
Веднъж ми каза
Лека вечер
за да нямам вече леки вечери.
И тази тишина която
помежду ни си затворил
е заседнала във гърлото ми.

Луда съм по теб.
Само веднъж ще ти кажа.
И ще скъсам с всички
истини.
За да те притежавам.

Моят блус

Тези вечери.... са моят блус.
Който няма никога
да изтанцувам.
Добър вечер!
Устните ти нямат вкус.
Роза във кутия -
можеш да целунеш.
Стъпките ми изпреварват тишината.
Радвай ми се.
Че съм кратка много.
Сякаш някой ми е пил душата -
Тези вечери така ме тровят.

Целия свят ще ме мрази ...

Такава е нощта.
Случайна.
В която нищо не е истина.
Разхождам се из между
тайните ти...
Колко много ме поиска.
Целият свят ще ме мрази.
Но ще целуна
очите ти.
Обещавам.
Ще разкъсам часовете ти.
И всеки миг
мислено с мен ще се любиш.
Ще живея отвесно.
На твоите сънища.
Ще ти призная
колко тихи са пръстите ми
плъзнати във твоите пръсти.

Целият свят ще ме мрази.
Че те чувствам.

Самотата е чуплива

Самотата е тънкостенна.Чуплива измислица.
Да се влюбиш във петък. И намразиш в неделя.
Обичам до смърт. (Открадна ме призрак)
И всичкото мое. Със никой споделям.

Самотата е тънкотаванна.Дъждовно пробита.
А есен вали. Сякаш капе душата.
Обичам до смърт.(Последния никой)
И вечно проклета.Го страдам до святост.

Тайната обич

Тайната обич
е самонамразване.
Сама се убеждавам.
Изпитвам я У себе си.
До цялата порочност.
И една лавина
свлича със тайните...
Магия. И заря.
И многоточия...
Във вените ми сякаш
няма кръв. А вино.
Пияните ми устни
все са жадни.
И винаги готови
да те вкусят.
И собствен. И чужд.
И назаем.
Цената да те имам
е да нямам себе си.
И в хиляди очи да падам
покосена.
И Някоя съм Никоя.
Достойна съм...
да ме разстрелят.

Имам други планове

Имам други планове за любовта.
(Вместо с теб или със друг да я споделям.)
Решавам с нея тихо да се разделя.
И простичко ... та Дявол да я вземе...

Ще я пусна в мръсния канал...
(През цедката на мръсните ти мисли.)
Ще скочи от последния етаж...
Сама, защото е поискала...

Ще се застреля в глупавото слепоочие...
(Преди да е видяла мен у себе си.)
Ще я превърна в тихо многоточие.
И ще се влачи само подир времето...

Ще я прежаля! (Без дори да я обичам.)
И ще я стисна в твърдите си длани.

Една любов покрита с безразличие...
...За нея имам други планове...

Обичам те

Обичам те

Разбирам света. През очите ти.
И усещам през тях. И съществувам.
Ти ме правиш еднаква. С различния.
И отвесна. На своите сънища.

Искам теб да държа.За ръка.
Като изгубено, малко момиче.
Ти ме караш да дишам. Едва.
И да стъпвам на пръсти. Обичам те.

Адиос амор

Адиос амор

Като не искаш истината... си спести лъжите.
Омръзна ми заради теб да плача.
Да се преструвам вече... ми е писнало.
Отивай си. Адиос. Бивш ... мучачо.

Животът ми се пръсна като пъзел.
Изсипан сякаш право от небето.
Не го събирай повече... не бързай...
И без това разбито е .. сърцето ми.

Какво ми е останало?! За да изгубя.
Любов ли бе... Аморе... Свърши!

Проклета да съм ако пак се влюбя!
Ще бъдеш най-последната ми глупост.